За нас
История на училището
На 01.02.1952г. по инициатива на отдел Народна просвета при ГНСДТ се открива специално училище за деца с увреждания в градски мащаб с директор Спас Андреев и с педагогически персонал – двама учители и двама възпитатели.
През учебната 1954/55 година училището е база, където учителите от София, Бургас и с. Славяново полагат изпити за получаване на квалификация учители- специалисти.
През учебната 1956/57 година се открива седми клас, с което училището става основно помощно училище.
Първият випуск от 12 ученика завършва успешно основно образование на 16.04.1957 година.
На 01.10.1959 година се прави първата копка за пансион към училището, а на 11.02.1961 година той разтваря врати за своите възпитаници. В пансиона са обособени две работилници – по дървообработване и за шев и бродерия.
От 15.09.1969 година се открива нов професионален курс за дамско облекло и мебелно столарство с двегодишно обучение, а на 15.09.1970 година е открита новопостроената и отлично оборудвана работилница за момчетата от двегодишния професионален курс.
От създаването на училището до днес, отделни членове на педагогическия колектив публикуват педагогическа литература за помощните училища, която се използва за база и от останалите помощни училища в страната, присъждани са грамоти и почетни награди за високи успехи в учебно- възпитателната работа.
От учебната 2004/2005 година в ПУ "Стефан Караджа" се разкриват професионални паралелки по "Озеленяване и цветарство" и "Дърводелство"с двегодишен курс на обучение (9 и 10 клас). Накрая на втората година, учениците се явяват на Държавни изпити по теория и практика на специалността. След успешното им полагане, получават Свидетелство за І-ва степен професионална квалификация по съответната специалност.
Патрон на училището
Слово за Стефан Караджа
Годините няма да заличат в народната памет имената на двама достойни българи. Техните съдби се така се преплитат, че трудно бихме могли да си представим единия без другия. Голямото дело, което ги прослави, е тяхно общо дело. Двама войводи на една чета, смаяла с героичните си действия поробени и поробители. Двама организатори и ръководители на едно от най-значителните революционни събития в периода на националноосвободителното движение. Общата цел да се посветят на борбата за свободата и безграничната любов към отечество и народ ги свързват навеки - Хаджи Димитър и Стефан Караджа-събратя по оръжие и участ.До годините, когато обединяват усилията си за общата цел, двамата войводи изминават краткия си живот по различни пътища, оформят се като личности под влияние на различни фактори.
Стефан Караджа произлиза от семейство,където цари недоимък.Бащата Тодор Димов с непосилен труд изхранва семейството,а малкият Стефан едва 3-4 годишен остава и без майка. От село Ичме,Елховско, където през 1840 година се ражда Караджата, многочелядното семейство се изселва в Северна Добруджа, град Тулча.
Малкият Стефан се отличава с голяма любознателност, но парите на семеството не стигат и той трябва да напусне училищната скамейка.Няколко години той работи с баща си, но малкият дюкян не е изява на една пламенна и борческа натура.Възпитан в любов към българския народ, наследил неспокойната кръв на два стари български рода- Бимбеловия и Узуновия - далечен потомък на Момчил войвода, Стефан Димов/Караджата/ с един замах захвърля монотонното ежедневие на мирния гражданин и през 1862 години забягва в Румъния.По това време емиграцията е обхваната от трескаво напрежение във връзка с организирането на Първата легия.Караджата е обзет от всеобщия ентусиазъм и се озовава в редиците на легистите. И докато Хаджи Димитър броди из Сливеския балкан, Стефан Караджа получава военна подготовка. Общителен и весел по характер, по време на престоя си в Белград, той спечелва симпатиите и уважението на легистите,но се отличава и като добър боец.С дълбоко разочарование преживява той разтурянето на легията.През следващите няколко години Караджата кръстосва между Румъния и България и поддържа връзка с поробените си съотечественици.
През 1865 г. той прекарва в Румъния и работи като гостилничар в Гюргево - вероятно оттогава датира познанството му с Хаджи Димитър.На следващата пролет заедно със Жельо войвода съставят малка чета и прехвърлят Дунава.Този първи опит за съвместни действия не е сполучлив.
Откъм средата на 60-години на 19 век двамата войводи се оформят като революционери и избистрят своите възгледи относно целите и характера на борбата.Делото им е в интерес на най-широката и демократична част от българския народ - селяните, занаятчиите, дребните търговци.Те намират своето място сред най-лявото крило на емиграцията, възглавявано от патриарха на българската революция - Георги С. Раковски.
През пролетта 1868 г., войводите се заемат да организират голяма чета.Хаджията ръководи приготовленията в района на Букурещ и Плоещ, където живеят много български преселници.В тези месеци Караджата обикаля от къща на къща в градовете Браила и Гюргево.Приказлив и убедителен той успява да спечели мнозина за делото.С набирането на четници войводите не са затруднени, с готовност се отзовават много родолюбиви българи, повечето завърнали се в Румъния участници в разтурената Втора българска легия - около 130 души.
Хаджи Димитър и Стефан Караджа са отлични командири и имат голяма заслуга за успеха на боевете срещу противника,който има голямо числено превъзходство.В боевете при Дълги дол, Канлъдере и Бузлуджа съотношението на силите е много неблагоприятно.Войводите участват активно в боевете, и то на най-опасните места,и дават пример на изумителен героизъм.На 18 юли върху огрения от юлското слънце връх Бузлуджа се разгаря кървав и последен бой - в него намира смъртта си Хаджи Димитър.
Пленяването на Караджата в боя при мрачното Канлъдере покрусява четниците.Изправен пред турския съд в Русе с последни сили той говори и неговите думи се превръщат във всенародно обвинение към поробителите.
Народът изтръпва от вестта за гибелта на славните войводи - но и до днес пази в съзнанието си безсмъртните образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
